Как се проектира не просто пространство, а емоция?

Зад VIDESIGN стои не просто дизайнерски екип, а цяла философия – за интериора като начин на живот, за дизайна като лично преживяване. 

В това интервю разговаряме с основателя на VIDESIGN, Ваклина Димитрова, за началото, за наученото от Милано, за лидерството и за мисията да служиш на човека, а не на трендовете.

Дизайнът не е бил твоята първа мечта. Какво те отведе към интериорния дизайн и кога разбра, че това е твоето призвание?

Повечето дизайнери разказват как от малки са подреждали кукленски къщи или са играли SIMS. Аз не бях такова дете. Бях енергична, обичах да съм навън, сред хора, да общувам. 

Дълго време мислех, че ще стана психолог.

Майка ми ме насочи да се замисля как да използвам тази любов към хората в друг, по-креативен контекст. Така се роди шеговитата идея за „дизайн психолог“. (смее се) 

С времето разбрах, че призванието ми е в това да вниквам в това как хората живеят, мислят, работят и да създавам пространства, които им служат по най-добрия начин. 

Наскоро чух едно изказване, което много резонира с мен: че създаваме пространства, в които човекът е инструмент. Именно това определя и философията на VIDESIGN – ние слушаме и вникваме в навиците на клиента и ги превръщаме във функционален, удобен и красив интериор.

Обучението в Италия е мечта за много млади творци. Какво ти даде Милано като дизайнер, като човек и като лидер?

Милано ме научи какво е изкуството. Учих четири години история на изкуството – най-смисленият старт за един дизайнер. Когато разбираш откъде идват определени норми, можеш и да ги пречупиш съзнателно.

Архитекти като Льо Корбюзие, Мис ван дер Рое, Франк Лойд Райт, художници като Мондриан и Климт – всички те са оформили моето възприятие за форма, цвят, композиция. 

До днес се опитваме да прилагаме изкуството в интериора – понякога чрез загатнат елемент, друг път чрез по-смело декоративно присъствие.

Нашата цел не е просто „уау“ ефект, а интериори, които остават във времето и носят смисъл и емоция и на следващите поколения. Стремим се да водим клиента към това, от което реално има нужда, дори когато сам още не го е осъзнал.

Къде намираш вдъхновение, когато не си „в режим на проекти“?

Обичам да чета книги за изкуство, да пътувам, да посещавам изложби. Вдъхновяват ме местата, където великите творци са създали своите светове – музеи като Гугенхайм, творчеството на Zaha Hadid, архитектурата на модернизма.

Вдъхновение може да се открие и в нещо съвсем малко – любим  предмет на клиент, спомен, специфично усещане. 

Не чакам идеите да изникнат на някаква ефимерна вълна на вдъхновението. Вярвам, че трябва да ги провокираш като живееш с отворени очи и сърце. Както са казали хората: “апетитът идва с яденето.”

Как започна сътрудничеството с VIG и как то промени мащаба на проектите ти или визията ти за дизайн?

Всичко започна със срещата ми с Олег Клейн в началото на 2020, основател и CEO на Vaisman Investment Group (VIG ). Тогава идеята беше за малък вътрешен дизайнерски отдел. Но с времето осъзнахме, че клиентите имат нужда от цялостна, широкоспектърна услуга, която покрива всичко – от концепцията до изпълнението.

VIG ми даде свобода да изградим VIDESIGN като част от цялостната бизнес стратегия на компанията за 360-градусови решения. Вече не говорим само за интериорен дизайн или архитектура, но за цялостно обслужване на дизайн нуждите на клиентите ни.

Какъв лидер си и как ръководиш екип, който трябва едновременно да мечтае и да изпълнява прецизно?

За мен лидерството не е власт, а доверие и посока. Да водиш не означава да налагаш, а да подадеш ръка, особено в трудни моменти. Екипът трябва да мечтае с теб, но и да вярва, че ще го поведеш разумно, дори когато има предизвикателства. Нали знаете, „път без препятствия не води до никъде.“

Ние сме екип, който цени диалога. Работим заедно, обсъждаме, спорим здравословно. 

Истинското лидерство е да дадеш на другите свобода, но и рамка, в която тази свобода да се реализира.

Какво винаги търсиш в един интериор и как намираш баланса между естетика, функционалност и комфорт?

Функцията е основа, но тя не е достатъчна. Както казва нашият главен архитект Никола Паскалев: „Там, където свършва функцията, започва истинското предизвикателство.“

Ние вярваме в баланса между естетика, удобство и усещане. Интериорът трябва да служи на човека, но и да го вдъхновява. Да бъде красив, но не натрапчив. Да те кара да се отпуснеш, но и да стимулира ежедневната ти динамика.

Проектираме така, че пространството да се ползва с лекота, без да си даваш сметка за усилието зад него. Това за нас е добър дизайн.

Какво според теб отличава VIDESIGN на пазара? Какво не правите „като всички“?

Поставяме човека в центъра. Не сме просто изпълнители, а партньори, които слушат, водят, учат и насърчават. 

Работим с много лично отношение, с хумор, с разбиране. 

Вярваме, че добрият дизайн започва с добра комуникация.

Докато някои дизайнери целят бърза реализация и ефект, ние търсим дълбочина. 

Създаваме пространства, които разказват история, а не просто изглеждат добре на снимка.

Какво би казала на младите хора, които тепърва откриват своя път в дизайна? Как се изгражда увереност, вкус, а за някои и бизнес, когато си в началото?

Първо – наблюдавайте хората. Вникнете в навиците им, в страховете им. Клиентите не винаги знаят какво искат. Вие трябва да им го покажете по начин, по който да го разберат. 

Бъдете водачи, не изпълнители.

Не бързайте да „построите нещо свое“. Първо изградете отношение, методика, стил на работа. Стъпете здраво на основа. Клиентът усеща, когато отсреща стои уверен и структуриран професионалист.

Бъдете дръзки, но не безразсъдни. 

Четете, наблюдавайте, вдъхновявайте се от всичко – от разлятото кафе по белите плочки до любимия цвят съживяващ картина, по начин по който не сте виждали до сега. 

Дизайнът няма да падне от небето. Трябва да го търсиш, да го провокираш, да го намираш в малките неща.

За тези, които мечтаят за повече – вярвам, че в България има място за млади предприемачи. Не се страхувайте от големите имена. Аз вярвам, че конкуренцията трябва да е партньорство – всички можем да се учим един от друг. 

Мечтая си за дизайнерска общност, която възпитава обществото, че дизайнът не е привилегия, а нужда. 

Пространството, в което живеем, ни оформя. Нека го създаваме осъзнато.